15 dic 2014, 13:34

Колко черен е дяволът?

  Poesía
1.2K 0 8

Как, изобщо, да знам, колко черен е дяволът?

Кой от тях "малък дявол" е, кой се нарича „голям“?

В тези тънки преценки, съветник е лявото.

Най-добре - сам преценяй, мисли и досещай се сам!


И като първолаците - в свои боички

го рисуваме - дявол различен по цвят и размер.

Задължително трябва да има рогички,

само дето, при всеки от нас - той различно е чер.


После учат ни как се на дявол прощава.

Но и с прошката идва въпрос: „Да простиш докъде?“

И завръщам се пак при теглилката вляво -

просто дявол и прошка се мерят с кантара „сърце“.


Но, понеже, при мен, твърде черен е дяволът,

или нещо "кантарчето" вляво ми дава дефект -

със лимит ми е прошката, да ме прощавате.

Все скъпя се на прошки - не ми са с цена "две за лев".


Как да дам опрощение на педофила?

Как на някой садист? Как на онзи, с наслада убил?

Че нали той след време, простен, ще се хили

и ще кара по старому - точно какъвто е бил.


Затова - оставете ме при първолаците.

Да рисувам и дявола меря така, както знам.

Нямам прошки за даване на маниаците.

Колко черен е дяволът - всеки решава си сам.

 

Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря за хубавите коментари!

    п.п. Георги Бъчваров, благодаря за точния отговор!
  • Всеки решава сам...
  • Разливат се нюансите на черното,
    измерват чистотата на греха.
    Начало светлосива оглушеност,
    а в края много черна тишина.
    И по средата най-добрите намерения
    пътуват по наклона на гнева
    все по-надолу и все по е черно
    Висока е цената да го спра.

    Благодаря, дяволче!
  • Браво! Дяволът винаги държи кинжала на предателството в едната ръка, докато с другата ти иска прошка!
  • !!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...