12 jun 2009, 11:53

Колко живеят слънчевите зайци?

  Poesía
626 0 4

Ти знаеш ли, че слънчевите зайци

се спънаха в зелената трева?

Так и аз усмивката си скривам,

застана ли пред твоята врата.

Като актриса в ден на премиера,

(но без суфльор, навярно е заспал),

две косъмчета златни от ревера

откъсвам яростно, без жал.

Ръцете си преплитам зад гърба,

от напрежение са сиво бели

във левия юмрук – парче бреза,

а в десния – надежди седем цели.

Припомням ти, че в юнски ден,

една бреза по лятному предложи

милувките на своите листа

и ни облече във зелени кожи.

На ствола ù, от нежност побелял,

с магия стара ти изписах думи

… Довиждане, това не е съдба,

а слънчев заек помежду ни...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...