Колко живеят слънчевите зайци?
Ти знаеш ли, че слънчевите зайци
се спънаха в зелената трева?
Так и аз усмивката си скривам,
застана ли пред твоята врата.
Като актриса в ден на премиера,
(но без суфльор, навярно е заспал),
две косъмчета златни от ревера
откъсвам яростно, без жал.
Ръцете си преплитам зад гърба,
от напрежение са сиво бели
във левия юмрук – парче бреза,
а в десния – надежди седем цели.
Припомням ти, че в юнски ден,
една бреза по лятному предложи
милувките на своите листа
и ни облече във зелени кожи.
На ствола ù, от нежност побелял,
с магия стара ти изписах думи
… Довиждане, това не е съдба,
а слънчев заек помежду ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
