12 sept 2007, 22:08

Колко... Когато

  Poesía
946 0 0
Колкото, когато
Колко трудно е да бъдеш себе си
във този адски свят,
пропит от смъртноностната отрова,
обвит в тъмен хлад.
Колко трудно е да даваш,
когато ти е свиден собствения дар,
колко трудно е да вярваш някому,
подлъгван щом останал си и сам...

Колко трудно е да бягаш,
когато леден вятър те влече.
Колко трудно е да плачеш,
когато кладенците вече пресушили се.

Колко трудно е да бъдеш смел,
когато страхът те е подвел.
Колко тъжно е да бъдеш сам,
когато си останал само ти
и острият кинжал.

Колко трудно е да кажеш че Обичаш,
когато спря да вярваш в любовта.
Колко мъчно е да тичаш,
гонейки отминалите времена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...