12.09.2007 г., 22:08

Колко... Когато

947 0 0
Колкото, когато
Колко трудно е да бъдеш себе си
във този адски свят,
пропит от смъртноностната отрова,
обвит в тъмен хлад.
Колко трудно е да даваш,
когато ти е свиден собствения дар,
колко трудно е да вярваш някому,
подлъгван щом останал си и сам...

Колко трудно е да бягаш,
когато леден вятър те влече.
Колко трудно е да плачеш,
когато кладенците вече пресушили се.

Колко трудно е да бъдеш смел,
когато страхът те е подвел.
Колко тъжно е да бъдеш сам,
когато си останал само ти
и острият кинжал.

Колко трудно е да кажеш че Обичаш,
когато спря да вярваш в любовта.
Колко мъчно е да тичаш,
гонейки отминалите времена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...