Колко! Колко! Колко!?! (Всеки път е един и същ)

Poesía

784 0 2

Аромат на диня.
Навън вали.
В мисъл синя
търся очи...

Аромат на мокро.
Самотен дъжд...
Колко! Колко! Колко!?!
(Всеки път е един и същ)

Аромат на смях прегорял.
Огън, дори неразпален.
Светът в ума ми е спрял.
Път, в душа непроправен.

Посветено на всички по-големи батковци... в чиито очи ще си остана малката сестричка на колегата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

нмг (Надежда Маринова )

"Светът в ума ми е спрял."
Ех, тези батковци...Брат ми винаги ме пазеше от тях...докато пораснах. Поздрав - хубаво стихотворение!

2008-12-18T11:12:33+02:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

ООООх, тези батковци така и не се научиха,нали...Само ми е интересно...защо тези батковци се занимават с ,,пиклите''???Нали са много ,,яки''???Дали някой може да ми отговори???

2008-11-13T23:24:22+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0