13.11.2008 г., 15:32

Колко! Колко! Колко!?! (Всеки път е един и същ)

789 0 2

Аромат на диня.
Навън вали.
В мисъл синя
търся очи...

 

Аромат на мокро.
Самотен дъжд...
Колко! Колко! Колко!?!
(Всеки път е един и същ)

 

Аромат на смях прегорял.
Огън, дори неразпален.
Светът в ума ми е спрял.
Път, в душа непроправен.

 

Посветено на всички по-големи батковци... в чиито очи ще си остана малката сестричка на колегата...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Светът в ума ми е спрял."
    Ех, тези батковци...Брат ми винаги ме пазеше от тях...докато пораснах. Поздрав - хубаво стихотворение!
  • ООООх, тези батковци така и не се научиха,нали...Само ми е интересно...защо тези батковци се занимават с ,,пиклите''???Нали са много ,,яки''???Дали някой може да ми отговори???

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...