13.11.2008 г., 15:32

Колко! Колко! Колко!?! (Всеки път е един и същ)

788 0 2

Аромат на диня.
Навън вали.
В мисъл синя
търся очи...

 

Аромат на мокро.
Самотен дъжд...
Колко! Колко! Колко!?!
(Всеки път е един и същ)

 

Аромат на смях прегорял.
Огън, дори неразпален.
Светът в ума ми е спрял.
Път, в душа непроправен.

 

Посветено на всички по-големи батковци... в чиито очи ще си остана малката сестричка на колегата...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Светът в ума ми е спрял."
    Ех, тези батковци...Брат ми винаги ме пазеше от тях...докато пораснах. Поздрав - хубаво стихотворение!
  • ООООх, тези батковци така и не се научиха,нали...Само ми е интересно...защо тези батковци се занимават с ,,пиклите''???Нали са много ,,яки''???Дали някой може да ми отговори???

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...