13 нояб. 2008 г., 15:32

Колко! Колко! Колко!?! (Всеки път е един и същ)

791 0 2

Аромат на диня.
Навън вали.
В мисъл синя
търся очи...

 

Аромат на мокро.
Самотен дъжд...
Колко! Колко! Колко!?!
(Всеки път е един и същ)

 

Аромат на смях прегорял.
Огън, дори неразпален.
Светът в ума ми е спрял.
Път, в душа непроправен.

 

Посветено на всички по-големи батковци... в чиито очи ще си остана малката сестричка на колегата...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Светът в ума ми е спрял."
    Ех, тези батковци...Брат ми винаги ме пазеше от тях...докато пораснах. Поздрав - хубаво стихотворение!
  • ООООх, тези батковци така и не се научиха,нали...Само ми е интересно...защо тези батковци се занимават с ,,пиклите''???Нали са много ,,яки''???Дали някой може да ми отговори???

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....