20 nov 2013, 22:47

Колко малко

1K 0 7


Колко малко

 

 

Колко малко ми трябва, за да бъда река.

Да залея брега с неочаквана нежност.

На вълни да прииждам.  Да шумя.  Да шептя.

Да оставям след  себе  си дъх на безбрежност.

 

Колко малко ми трябва, за да бъда небе.

Да обгръщам света в свойте призрачни длани.

Да съм всичко и винаги. Кой ще ме спре?

Всички вие под мен наедно сте събрани.

 

Колко малко ми трябва, за да бъда любов.

Да докосвам сърца, закъснели за влака.

Да им нося утеха, че в света ни суров,

на последната гара сбъднат блян ще ги чака.

 

Колко малко ми трябва... Но не мога, уви.

Аз съм вечно на път.  На цигулка приличам.

Песента ми сто метра все пред мене върви.

Като вятър в косите до безумство я сричам.

 

Нямам дом подреден, нито сигурна пазва.

Имам само хвърчило и големи мечти.

Ти си слушал? Аз май твърде много ти казах.

Ще се видим отново. Дотогава – прости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...