20 nov 2013, 22:47

Колко малко

1K 0 7


Колко малко

 

 

Колко малко ми трябва, за да бъда река.

Да залея брега с неочаквана нежност.

На вълни да прииждам.  Да шумя.  Да шептя.

Да оставям след  себе  си дъх на безбрежност.

 

Колко малко ми трябва, за да бъда небе.

Да обгръщам света в свойте призрачни длани.

Да съм всичко и винаги. Кой ще ме спре?

Всички вие под мен наедно сте събрани.

 

Колко малко ми трябва, за да бъда любов.

Да докосвам сърца, закъснели за влака.

Да им нося утеха, че в света ни суров,

на последната гара сбъднат блян ще ги чака.

 

Колко малко ми трябва... Но не мога, уви.

Аз съм вечно на път.  На цигулка приличам.

Песента ми сто метра все пред мене върви.

Като вятър в косите до безумство я сричам.

 

Нямам дом подреден, нито сигурна пазва.

Имам само хвърчило и големи мечти.

Ти си слушал? Аз май твърде много ти казах.

Ще се видим отново. Дотогава – прости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...