Колко малко
Колко малко
Колко малко ми трябва, за да бъда река.
Да залея брега с неочаквана нежност.
На вълни да прииждам. Да шумя. Да шептя.
Да оставям след себе си дъх на безбрежност.
Колко малко ми трябва, за да бъда небе.
Да обгръщам света в свойте призрачни длани.
Да съм всичко и винаги. Кой ще ме спре?
Всички вие под мен наедно сте събрани.
Колко малко ми трябва, за да бъда любов.
Да докосвам сърца, закъснели за влака.
Да им нося утеха, че в света ни суров,
на последната гара сбъднат блян ще ги чака.
Колко малко ми трябва... Но не мога, уви.
Аз съм вечно на път. На цигулка приличам.
Песента ми сто метра все пред мене върви.
Като вятър в косите до безумство я сричам.
Нямам дом подреден, нито сигурна пазва.
Имам само хвърчило и големи мечти.
Ти си слушал? Аз май твърде много ти казах.
Ще се видим отново. Дотогава – прости.
© Яна All rights reserved.
!
