странница (Сеси)
200 7186
25 sept 2008, 23:19

Колко малко ни е нужно 

  Poesía
805 0 3

Живеем сякаш със завързани очи

и хлад нахлул е в хорските души.

Вървим по улици, обгърнати от студ,

с погледи невиждащи един друг.

 

Бездушието като някой демон лют

превзема и ранява ни духа,

и все по-чужди ставаме в света

на странни ценности и суета.

 

А колко малко топлина сега

е нужна да стопи сред нас леда.

Една приятелски подадена ръка

живот би дала на отчаяна душа. 

 

Една прегръдка, носеща утеха,

би стоплила повече от дреха,

би върнала угаснала надежда,

спасила би ни даже от смъртта.

 

 

© Сеси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • бих добавил и една усмивка:

    Усмивката

    Една усмивка не струва нищо,но дава много
    Тя прави богати тези,които я получват
    без да прави бедни тези,които я дават.
    Тя трае само миг,но споменът за нея понякога е вечен.
    Никой не е така богат,за да може да мине без нея,
    никой не е така беден,за да не я заслужава.
    Тя ражда щастие в дома,тя подържа работата.
    Тя е сигурен знак за приятелство.
    Усмивката дава почивка за уморените,
    връща куража на обезкуражените.
    Тя не може да се купи,нито да се продаде,
    нито да се открадне,защото е нещо,
    което няма никаква стойност за никого,
    докато не се даде на другиго.
    И ако някога срещнете някой,
    който не може вече да се усмихва,
    бъдете щедри,дайте му вашата усмивка,
    защото никой няма по-голяма нужда от усмивка
    от този който вече не може да се усмихва.
    Анонимен автор-превод от френски.

  • Добре дошла от мен и... поздрави!
  • Наистина, толкова малко ни трябва! Поздрави!
Propuestas
: ??:??