Колко малко ни е нужно
Живеем сякаш със завързани очи
и хлад нахлул е в хорските души.
Вървим по улици, обгърнати от студ,
с погледи невиждащи един друг.
Бездушието като някой демон лют
превзема и ранява ни духа,
и все по-чужди ставаме в света
на странни ценности и суета.
А колко малко топлина сега
е нужна да стопи сред нас леда.
Една приятелски подадена ръка
живот би дала на отчаяна душа.
Една прегръдка, носеща утеха,
би стоплила повече от дреха,
би върнала угаснала надежда,
спасила би ни даже от смъртта.
© Сеси All rights reserved.
