25.09.2008 г., 23:19 ч.
Колко малко ни е нужно
Живеем сякаш със завързани очи
и хлад нахлул е в хорските души.
Вървим по улици, обгърнати от студ,
с погледи невиждащи един друг.
Бездушието като някой демон лют
превзема и ранява ни духа,
и все по-чужди ставаме в света
на странни ценности и суета.
А колко малко топлина сега
е нужна да стопи сред нас леда.
Една приятелски подадена ръка
живот би дала на отчаяна душа.
Една прегръдка, носеща утеха,
би стоплила повече от дреха,
би върнала угаснала надежда,
спасила би ни даже от смъртта.
© Сеси Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Добре дошла от мен и... поздрави!
-
Наистина, толкова малко ни трябва! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Усмивката
Една усмивка не струва нищо,но дава много
Тя прави богати тези,които я получват
без да прави бедни тези,които я дават.
Тя трае само миг,но споменът за нея понякога е вечен.
Никой не е така богат,за да може да мине без нея,
никой не е така беден,за да не я заслужава.
Тя ражда щастие в дома,тя подържа работата.
Тя е сигурен знак за приятелство.
Усмивката дава почивка за уморените,
връща куража на обезкуражените.
Тя не може да се купи,нито да се продаде,
нито да се открадне,защото е нещо,
което няма никаква стойност за никого,
докато не се даде на другиго.
И ако някога срещнете някой,
който не може вече да се усмихва,
бъдете щедри,дайте му вашата усмивка,
защото никой няма по-голяма нужда от усмивка
от този който вече не може да се усмихва.
Анонимен автор-превод от френски.