9 dic 2016, 22:58

Колко много ми струва

  Poesía
448 0 5

Колко много ми струва,
че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.

Щом те видя подскача
бедното ми сърце,
гневни ангели плачат
с огорченo лицe.

Излиняла увяхвам,
като цвят без вода,
а мечтите ми яхват
вързана свобода.

 

Със усилия тичам
върху бърз тренажор,
аз съм спортно момиче,
ти си моят треньор.

Необмислена дума,
недовършен порок,
аз съм на космодрума
и излитам без срок.

Разпокъсана нежност,
споделена тъга,
аз съм пред неизбежност,
спряла там на брега.

Искам пак да се хвърля
от пустиня в море,
че на огън се пърля,
няма кой да го спре.

Колко много ще струва,
тука грешно ще става.
Търся, който купува,
две души се продават.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...