Колко много ми струва,
че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.
Щом те видя подскача
бедното ми сърце,
гневни ангели плачат
с огорченo лицe.
Излиняла увяхвам,
като цвят без вода,
а мечтите ми яхват
вързана свобода.
Със усилия тичам
върху бърз тренажор,
аз съм спортно момиче,
ти си моят треньор.
Необмислена дума,
недовършен порок,
аз съм на космодрума
и излитам без срок.
Разпокъсана нежност,
споделена тъга,
аз съм пред неизбежност,
спряла там на брега.
Искам пак да се хвърля
от пустиня в море,
че на огън се пърля,
няма кой да го спре.
Колко много ще струва,
тука грешно ще става.
Търся, който купува,
две души се продават.
© Таня Гулериа Все права защищены