12 mar 2009, 12:38

Колко прости са мечтите понякога

636 0 1

 

Колко прости са

мечтите понякога:

цвете свежо,

усмивка,

сълза неочаквана,

подтичване

след тролея,

подаръчно

дъгата слънчеви

снопи люлее,

злачен дъжд,

свърнал тихо

над тополите

още снежни,

клаксон

ударно

спира пред

девойките нежни,

не, не е

смръщен шофьорът,

в този женски месец

ти се струват

прелестни всичките хора…

 

 10.03.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-очарователно е да откриеш красотата на обикновенните неща и да се радваш на тази красота....Поздравления за стиха,толкова свежо звучи

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...