Колко прости са мечтите понякога
Колко прости са
мечтите понякога:
цвете свежо,
усмивка,
сълза неочаквана,
подтичване
след тролея,
подаръчно
дъгата слънчеви
снопи люлее,
злачен дъжд,
свърнал тихо
над тополите
още снежни,
клаксон
ударно
спира пред
девойките нежни,
не, не е
смръщен шофьорът,
в този женски месец
ти се струват
прелестни всичките хора…
10.03.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
