Колко прости са
мечтите понякога:
цвете свежо,
усмивка,
сълза неочаквана,
подтичване
след тролея,
подаръчно
дъгата слънчеви
снопи люлее,
злачен дъжд,
свърнал тихо
над тополите
още снежни,
клаксон
ударно
спира пред
девойките нежни,
не, не е
смръщен шофьорът,
в този женски месец
ти се струват
прелестни всичките хора…
10.03.2009г.
© Мери Попинз All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
