Колко прости са
мечтите понякога:
цвете свежо,
усмивка,
сълза неочаквана,
подтичване
след тролея,
подаръчно
дъгата слънчеви
снопи люлее,
злачен дъжд,
свърнал тихо
над тополите
още снежни,
клаксон
ударно
спира пред
девойките нежни,
не, не е
смръщен шофьорът,
в този женски месец
ти се струват
прелестни всичките хора…
10.03.2009г.
© Мери Попинз All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
