12 feb 2015, 22:22

Колко сме малки 

  Poesía
375 0 1

Не чакам да падне небесна манна.

Не търся и оня митичен елей.

Мечтая за една чиста Земя.

И слънцето да не спира да грей.

 

Неразумни сме ний. И жалки.

Земята ни храни. Ние я тровим.

И усещаме колко сме малки,

когато в нея мъртвите ровим!

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силна поезия, която замисля и възмущава! Всеки от нас би трябвало да се чувства гузен и примирен!
Propuestas
: ??:??