Feb 12, 2015, 10:22 PM

Колко сме малки 

  Poetry
376 0 1

Не чакам да падне небесна манна.

Не търся и оня митичен елей.

Мечтая за една чиста Земя.

И слънцето да не спира да грей.

 

Неразумни сме ний. И жалки.

Земята ни храни. Ние я тровим.

И усещаме колко сме малки,

когато в нея мъртвите ровим!

© Ник Желев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силна поезия, която замисля и възмущава! Всеки от нас би трябвало да се чувства гузен и примирен!
Random works
: ??:??