14 mar 2020, 9:59

Колко струва, Боже, хлябът?

525 7 13

В рай и ад ще си починем.
Няма време за отпускане!
Ангел чака - да преминем.
С лудо, шеметно препускане.


Дявол - клекнал сред блатата,
греховете, с криви пръсти,
броенично пак премята
и ухилено се кръсти.


Силни ли сме, или слаби?
Смутно време - за тестиране.
Колко струва, Боже, хлябът?
Не живели - до умиране.


И циклично все ни учиш,
с изпитания човешки,
на деца, ако не случиш,
значи, че създал Си грешки...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм, не съм поглеждала нещата от такъв ъгъл, Роси. Възможно е.
  • Браво, Наде! Скоро се замислих, дали не е дошло времето за нов "Декамерон"?!? "Чумата" е налице, има доста богати хора, които са се оттеглили на изолиран остров с префинени стоки за бита и провизии, та какво им остава?! Да си запълват времето с пикантерии...
  • Красе, Лия и вярата и липсата на такава, тежат еднакво. Душите ни също. Дали ще рисуваме с черно, или с всички цветове на дъгата, е въпрос на мироглед, сила, опит и човечност. Страхът не е еднакъв за всички. Мъдрецът се бои, глупакът умира от страх, всеки ден, по малко. А животът е да се живее.
  • Ами... Твоите истории в поетични стъпки могат да вдъхновят и камък...Представих си всичко от три страни. Спирам,че като се знам ,кой знае Музите ми накъде ще избият мухите. Направо не искам да те чета...Че...Ама не устисквам, то е като повик на тялото, само, където идва от душата ми.
  • Благодаря, Марианче!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...