Mar 14, 2020, 9:59 AM

Колко струва, Боже, хлябът?

521 7 13

В рай и ад ще си починем.
Няма време за отпускане!
Ангел чака - да преминем.
С лудо, шеметно препускане.


Дявол - клекнал сред блатата,
греховете, с криви пръсти,
броенично пак премята
и ухилено се кръсти.


Силни ли сме, или слаби?
Смутно време - за тестиране.
Колко струва, Боже, хлябът?
Не живели - до умиране.


И циклично все ни учиш,
с изпитания човешки,
на деца, ако не случиш,
значи, че създал Си грешки...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм, не съм поглеждала нещата от такъв ъгъл, Роси. Възможно е.
  • Браво, Наде! Скоро се замислих, дали не е дошло времето за нов "Декамерон"?!? "Чумата" е налице, има доста богати хора, които са се оттеглили на изолиран остров с префинени стоки за бита и провизии, та какво им остава?! Да си запълват времето с пикантерии...
  • Красе, Лия и вярата и липсата на такава, тежат еднакво. Душите ни също. Дали ще рисуваме с черно, или с всички цветове на дъгата, е въпрос на мироглед, сила, опит и човечност. Страхът не е еднакъв за всички. Мъдрецът се бои, глупакът умира от страх, всеки ден, по малко. А животът е да се живее.
  • Ами... Твоите истории в поетични стъпки могат да вдъхновят и камък...Представих си всичко от три страни. Спирам,че като се знам ,кой знае Музите ми накъде ще избият мухите. Направо не искам да те чета...Че...Ама не устисквам, то е като повик на тялото, само, където идва от душата ми.
  • Благодаря, Марианче!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...