14.03.2020 г., 9:59

Колко струва, Боже, хлябът?

522 7 13

В рай и ад ще си починем.
Няма време за отпускане!
Ангел чака - да преминем.
С лудо, шеметно препускане.


Дявол - клекнал сред блатата,
греховете, с криви пръсти,
броенично пак премята
и ухилено се кръсти.


Силни ли сме, или слаби?
Смутно време - за тестиране.
Колко струва, Боже, хлябът?
Не живели - до умиране.


И циклично все ни учиш,
с изпитания човешки,
на деца, ако не случиш,
значи, че създал Си грешки...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм, не съм поглеждала нещата от такъв ъгъл, Роси. Възможно е.
  • Браво, Наде! Скоро се замислих, дали не е дошло времето за нов "Декамерон"?!? "Чумата" е налице, има доста богати хора, които са се оттеглили на изолиран остров с префинени стоки за бита и провизии, та какво им остава?! Да си запълват времето с пикантерии...
  • Красе, Лия и вярата и липсата на такава, тежат еднакво. Душите ни също. Дали ще рисуваме с черно, или с всички цветове на дъгата, е въпрос на мироглед, сила, опит и човечност. Страхът не е еднакъв за всички. Мъдрецът се бои, глупакът умира от страх, всеки ден, по малко. А животът е да се живее.
  • Ами... Твоите истории в поетични стъпки могат да вдъхновят и камък...Представих си всичко от три страни. Спирам,че като се знам ,кой знае Музите ми накъде ще избият мухите. Направо не искам да те чета...Че...Ама не устисквам, то е като повик на тялото, само, където идва от душата ми.
  • Благодаря, Марианче!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...