В рай и ад ще си починем.
Няма време за отпускане!
Ангел чака - да преминем.
С лудо, шеметно препускане.
Дявол - клекнал сред блатата,
греховете, с криви пръсти,
броенично пак премята
и ухилено се кръсти.
Силни ли сме, или слаби?
Смутно време - за тестиране.
Колко струва, Боже, хлябът?
Не живели - до умиране.
И циклично все ни учиш,
с изпитания човешки,
на деца, ако не случиш,
значи, че създал Си грешки...
© Надежда Ангелова Всички права запазени