Колко струва, Боже, хлябът?

Поэзия » Философская

527 7 13

В рай и ад ще си починем.
Няма време за отпускане!
Ангел чака - да преминем.
С лудо, шеметно препускане.

Дявол - клекнал сред блатата,
греховете, с криви пръсти,
броенично пак премята
и ухилено се кръсти.

Силни ли сме, или слаби?
Смутно време - за тестиране.
Колко струва, Боже, хлябът?
Не живели - до умиране.

И циклично все ни учиш,
с изпитания човешки,
на деца, ако не случиш,
значи, че създал Си грешки...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Хм, не съм поглеждала нещата от такъв ъгъл, Роси. Възможно е.

2020-03-18T12:38:00+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Браво, Наде! Скоро се замислих, дали не е дошло времето за нов "Декамерон"?!? "Чумата" е налице, има доста богати хора, които са се оттеглили на изолиран остров с префинени стоки за бита и провизии, та какво им остава?! Да си запълват времето с пикантерии...

2020-03-18T12:35:06+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Красе, Лия и вярата и липсата на такава, тежат еднакво. Душите ни също. Дали ще рисуваме с черно, или с всички цветове на дъгата, е въпрос на мироглед, сила, опит и човечност. Страхът не е еднакъв за всички. Мъдрецът се бои, глупакът умира от страх, всеки ден, по малко. А животът е да се живее.

2020-03-15T09:50:37+02:00
LiaNik (И.К.)

Ами... Твоите истории в поетични стъпки могат да вдъхновят и камък...Представих си всичко от три страни. Спирам,че като се знам ,кой знае Музите ми накъде ще избият мухите. Направо не искам да те чета...Че...Ама не устисквам, то е като повик на тялото, само, където идва от душата ми.

2020-03-15T09:09:37+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Марианче!

2020-03-14T17:13:19+02:00