5 dic 2007, 9:59

Колко те пазих, Любов...

839 0 8
                       Колко те пазих, Любов...

                      Буйна, млада и дива,     
                      с магнетично, любящо сърце,
                      а колко радост, Любов,
                      омая с вълшебно перце...

                     Годините ни бързи,
                     сред изкушения се скитат,
                     и устните ни нежни
                     за обич пак, искрена, питат.

                     Раздели, трудност, беди,
                     но в сърцата с жарка страст...
                     Дълбоко в  сърцето,
                     знам, те  пазих за идното аз...
 
                     Колко те пазих, Любов...
                     Изстрадана и тъй ранима.
                     И в залеза, Любов,
                     в нас гореща да те има!   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...