5 дек. 2007 г., 09:59

Колко те пазих, Любов...

838 0 8
                       Колко те пазих, Любов...

                      Буйна, млада и дива,     
                      с магнетично, любящо сърце,
                      а колко радост, Любов,
                      омая с вълшебно перце...

                     Годините ни бързи,
                     сред изкушения се скитат,
                     и устните ни нежни
                     за обич пак, искрена, питат.

                     Раздели, трудност, беди,
                     но в сърцата с жарка страст...
                     Дълбоко в  сърцето,
                     знам, те  пазих за идното аз...
 
                     Колко те пазих, Любов...
                     Изстрадана и тъй ранима.
                     И в залеза, Любов,
                     в нас гореща да те има!   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....