5 дек. 2007 г., 09:59

Колко те пазих, Любов...

836 0 8
                       Колко те пазих, Любов...

                      Буйна, млада и дива,     
                      с магнетично, любящо сърце,
                      а колко радост, Любов,
                      омая с вълшебно перце...

                     Годините ни бързи,
                     сред изкушения се скитат,
                     и устните ни нежни
                     за обич пак, искрена, питат.

                     Раздели, трудност, беди,
                     но в сърцата с жарка страст...
                     Дълбоко в  сърцето,
                     знам, те  пазих за идното аз...
 
                     Колко те пазих, Любов...
                     Изстрадана и тъй ранима.
                     И в залеза, Любов,
                     в нас гореща да те има!   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...