5 дек. 2007 г., 09:59

Колко те пазих, Любов...

831 0 8
                       Колко те пазих, Любов...

                      Буйна, млада и дива,     
                      с магнетично, любящо сърце,
                      а колко радост, Любов,
                      омая с вълшебно перце...

                     Годините ни бързи,
                     сред изкушения се скитат,
                     и устните ни нежни
                     за обич пак, искрена, питат.

                     Раздели, трудност, беди,
                     но в сърцата с жарка страст...
                     Дълбоко в  сърцето,
                     знам, те  пазих за идното аз...
 
                     Колко те пазих, Любов...
                     Изстрадана и тъй ранима.
                     И в залеза, Любов,
                     в нас гореща да те има!   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....