Колко те пазих, Любов...
Колко те пазих, Любов...
Буйна, млада и дива,
с магнетично, любящо сърце,
а колко радост, Любов,
омая с вълшебно перце...
Годините ни бързи,
сред изкушения се скитат,
и устните ни нежни
за обич пак, искрена, питат.
Раздели, трудност, беди,
но в сърцата с жарка страст...
Дълбоко в сърцето,
знам, те пазих за идното аз...
Колко те пазих, Любов...
Изстрадана и тъй ранима.
И в залеза, Любов,
в нас гореща да те има!
Буйна, млада и дива,
с магнетично, любящо сърце,
а колко радост, Любов,
омая с вълшебно перце...
Годините ни бързи,
сред изкушения се скитат,
и устните ни нежни
за обич пак, искрена, питат.
Раздели, трудност, беди,
но в сърцата с жарка страст...
Дълбоко в сърцето,
знам, те пазих за идното аз...
Колко те пазих, Любов...
Изстрадана и тъй ранима.
И в залеза, Любов,
в нас гореща да те има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени
