6 nov 2008, 20:04

Колко трепетни души 

  Poesía » De amor
547 0 2
Колко влюбени очи

с горест скрита във сърцата

гледат и се молят те

с тиха нежност на луната.

Колко трепетни души

в тихи нощи сребролунни

шепнат и изричат те

думи нежни и любовни.

Колко пламенни сърца

в доби късни и потайни

трепкат и изгарят те

в страсти бурни и безумни .

Колко грейнали лица

с нежни ласкави усмивки

греят и се смеят те

без превземки и преструвки.

Колко пръснати души

разделени от съдбата

дирят и се търсят те

все напразно по земята.


© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много! Поздрави!
  • красиво стихотворение! но търсенето никога не е напразно! пожелавам ти ответност на влюбените погледи! Поздрав!
Propuestas
: ??:??