Колко трепетни души
Колко влюбени очи
с горест скрита във сърцата
гледат и се молят те
с тиха нежност на луната.
Колко трепетни души
в тихи нощи сребролунни
шепнат и изричат те
думи нежни и любовни.
Колко пламенни сърца
в доби късни и потайни
трепкат и изгарят те
в страсти бурни и безумни .
Колко грейнали лица
с нежни ласкави усмивки
греят и се смеят те
без превземки и преструвки.
Колко пръснати души
разделени от съдбата
дирят и се търсят те
все напразно по земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
