Колкото, толкова

...
Бяла тънка бреза -
прекършена...
тънка линия - блян 
в  живота не лек,
не всичко е свършено.
Вървя все напред
без капчица свян,
изгубила много,
но за себе си знам.
Няма крачки назад -
през полята препускам,
гоня все своя бяг
и на себе си вярна
до край аз оставам.
Без излюзии празни.
Без излишна измама.

...
Стоиш на прага! Суета студена.
Минава трепет! Сърцето стене...
В очите - хиляди въпроси!!!
Започваме обратното броене.
Животът е кратък!
Не слагаме нещата в порядки.
Живеем, за да обичаме.
Колкото толкова... Следваме ритъма!
Първа крачка. Първична смелост!
Очите спират във миг безбрежност.
Качен на детска  въртележка,
всяко завъртане носи нова грешка.
Грешки!? Все  човешки...
По ръба все се движим.
Не искаме да сме пешки.
Борим се, прощаваме -
на любов се надяваме.