29 dic 2021, 17:14

Колона 

  Poesía
461 0 1

Мускул, впрегнат в антигравитация.

Отвес на прогреса в тон с посоката.

Капителът ѝ не е капитулация,

а старт за изстрелване на все по-високото.

 

На въздуха - най-чувствена съучастница.

Характер - стойкост на воин.

Мултипликант е на поговорката:

"Камъкът си тежи на мястото"

 

Права и праведна до изнемога,

припознават я за олтар.

Фрактура дори не може

да ѝ причини коленичене.

 

(В Пиза позата ѝ каприз единствен е

да изклинчи)

 

Слепогледа и немогласа,

заяква на мъдрост.

Не стрийптизира и насън тайнствата си.

От себе си не помръдва.

 

Интригантства и доверителства

пърлят слуха ѝ с претенции за сакралност.

А тя синдрома понася стоически:

импровизирана да е изповедалня.

 

Да съм колона крачеща

с нейния нерв и нрав,

дериват от нейното щастие.

 

Само това ми трябва!

 

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??