Dec 29, 2021, 5:14 PM

Колона

  Poetry
617 0 1

Мускул, впрегнат в антигравитация.

Отвес на прогреса в тон с посоката.

Капителът ѝ не е капитулация,

а старт за изстрелване на все по-високото.

 

На въздуха - най-чувствена съучастница.

Характер - стойкост на воин.

Мултипликант е на поговорката:

"Камъкът си тежи на мястото"

 

Права и праведна до изнемога,

припознават я за олтар.

Фрактура дори не може

да ѝ причини коленичене.

 

(В Пиза позата ѝ каприз единствен е

да изклинчи)

 

Слепогледа и немогласа,

заяква на мъдрост.

Не стрийптизира и насън тайнствата си.

От себе си не помръдва.

 

Интригантства и доверителства

пърлят слуха ѝ с претенции за сакралност.

А тя синдрома понася стоически:

импровизирана да е изповедалня.

 

Да съм колона крачеща

с нейния нерв и нрав,

дериват от нейното щастие.

 

Само това ми трябва!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...