29 дек. 2021 г., 17:14

Колона

620 0 1

Мускул, впрегнат в антигравитация.

Отвес на прогреса в тон с посоката.

Капителът ѝ не е капитулация,

а старт за изстрелване на все по-високото.

 

На въздуха - най-чувствена съучастница.

Характер - стойкост на воин.

Мултипликант е на поговорката:

"Камъкът си тежи на мястото"

 

Права и праведна до изнемога,

припознават я за олтар.

Фрактура дори не може

да ѝ причини коленичене.

 

(В Пиза позата ѝ каприз единствен е

да изклинчи)

 

Слепогледа и немогласа,

заяква на мъдрост.

Не стрийптизира и насън тайнствата си.

От себе си не помръдва.

 

Интригантства и доверителства

пърлят слуха ѝ с претенции за сакралност.

А тя синдрома понася стоически:

импровизирана да е изповедалня.

 

Да съм колона крачеща

с нейния нерв и нрав,

дериват от нейното щастие.

 

Само това ми трябва!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вълчо Шукерски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....