29 дек. 2021 г., 17:14

Колона

622 0 1

Мускул, впрегнат в антигравитация.

Отвес на прогреса в тон с посоката.

Капителът ѝ не е капитулация,

а старт за изстрелване на все по-високото.

 

На въздуха - най-чувствена съучастница.

Характер - стойкост на воин.

Мултипликант е на поговорката:

"Камъкът си тежи на мястото"

 

Права и праведна до изнемога,

припознават я за олтар.

Фрактура дори не може

да ѝ причини коленичене.

 

(В Пиза позата ѝ каприз единствен е

да изклинчи)

 

Слепогледа и немогласа,

заяква на мъдрост.

Не стрийптизира и насън тайнствата си.

От себе си не помръдва.

 

Интригантства и доверителства

пърлят слуха ѝ с претенции за сакралност.

А тя синдрома понася стоически:

импровизирана да е изповедалня.

 

Да съм колона крачеща

с нейния нерв и нрав,

дериват от нейното щастие.

 

Само това ми трябва!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вълчо Шукерски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....