Комарджия

Във ъгъла съм седнал

и редя.

Нареждам картите -

нали съм комарджия.

Спатии, купи,

пики и аса -

вий, уж сте моята съдба,

вий, уж сте моята стихия,

но питам се:

- Какво ли през нощта,

безмълвно ще ми отредите,

вие?

На масата, е "бойното поле",

а картите,

са "истински войници" -

карета, фулове,

кольори и пари,

и смешни бели кенти,

и кари,

изкусно подредени във редици

в услуга са на "богове",

които идват с пълно портмоне,

а си отиват само,

по чепици.

Аутсайдер да си,

хич не е приятно.

Понякога се случва и това -

завърта те съдбата на обратно

и картата изритва те в калта.

Хазартът е хазарт

и не прощава.

Съдбата е съдба -

не подминава

ни грешници,

ни херувими,

ни държава.

В държава,

Цар Комар раздържавява,

купува и продава

дребна слава

или на едро граби

и раздава

със луда страст,

парчета власт -

политикантства в публична изява,

а на магаретата щедро подарява,

останалата след вършитбата му,

плява.

Така е то -

животът е живот,

от лъв нагоре.

Така е то -

магарето,

е то,

животът да го тегли,

все надоле...

И затова, играта се върти

и дяволската карта все не спира -

надеждата калява и крепи,

на нямащия, тя не дава мира.

Тя, нямащия мами и мори,

омайвайки го с дяволски ухания -

тъй както в политиката дейци,

го хранят с голи обещания.

- За туй, да пием! -

"Вино и жени"!

Раздавай карти,

пиколо безгрешен!

Раздавай смело -

грешните пари,

животът ни,

не ще направят лесен!