May 2, 2007, 9:26 AM  

Комарджия

  Poetry
703 0 2

 

Във ъгъла съм седнал

и редя.

 

Нареждам картите -

нали съм комарджия.

 

Спатии, купи,

пики и аса -

вий, уж сте моята съдба,

вий, уж сте моята стихия,

но питам се:

 

- Какво ли през нощта,

безмълвно ще ми отредите,

вие?


На масата, е "бойното поле",

а картите,

са "истински войници" -

карета, фулове,

кольори и пари,

и смешни бели кенти,

и кари,

изкусно подредени във редици

в услуга са на "богове",

които идват с пълно портмоне,

а си отиват само,

по чепици.

 

Аутсайдер да си,

хич не е приятно.

 

Понякога се случва и това -

завърта те съдбата на обратно

и картата изритва те в калта.

 

Хазартът е хазарт

и не прощава.

 

Съдбата е съдба -

не подминава

ни грешници,

ни херувими,

ни държава.

 

В държава,

Цар Комар раздържавява,

купува и продава

дребна слава

или на едро граби

и раздава

със луда страст,

парчета власт -

политикантства в публична изява,

а на магаретата щедро подарява,

останалата след вършитбата му,

плява.

 

Така е то -

животът е живот,

от лъв нагоре.

 

Така е то -

магарето,

е то,

животът да го тегли,

все надоле...

 

И затова, играта се върти

и дяволската карта все не спира -

надеждата калява и крепи,

на нямащия, тя не дава мира.

 

Тя, нямащия мами и мори,

омайвайки го с дяволски ухания -

тъй както в политиката дейци,

го хранят с голи обещания.

 

- За туй, да пием! -

"Вино и жени"!

 

Раздавай карти,

пиколо безгрешен!

 

Раздавай смело -

грешните пари,

животът ни,

не ще направят лесен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...