2.05.2007 г., 9:26  

Комарджия

704 0 2

 

Във ъгъла съм седнал

и редя.

 

Нареждам картите -

нали съм комарджия.

 

Спатии, купи,

пики и аса -

вий, уж сте моята съдба,

вий, уж сте моята стихия,

но питам се:

 

- Какво ли през нощта,

безмълвно ще ми отредите,

вие?


На масата, е "бойното поле",

а картите,

са "истински войници" -

карета, фулове,

кольори и пари,

и смешни бели кенти,

и кари,

изкусно подредени във редици

в услуга са на "богове",

които идват с пълно портмоне,

а си отиват само,

по чепици.

 

Аутсайдер да си,

хич не е приятно.

 

Понякога се случва и това -

завърта те съдбата на обратно

и картата изритва те в калта.

 

Хазартът е хазарт

и не прощава.

 

Съдбата е съдба -

не подминава

ни грешници,

ни херувими,

ни държава.

 

В държава,

Цар Комар раздържавява,

купува и продава

дребна слава

или на едро граби

и раздава

със луда страст,

парчета власт -

политикантства в публична изява,

а на магаретата щедро подарява,

останалата след вършитбата му,

плява.

 

Така е то -

животът е живот,

от лъв нагоре.

 

Така е то -

магарето,

е то,

животът да го тегли,

все надоле...

 

И затова, играта се върти

и дяволската карта все не спира -

надеждата калява и крепи,

на нямащия, тя не дава мира.

 

Тя, нямащия мами и мори,

омайвайки го с дяволски ухания -

тъй както в политиката дейци,

го хранят с голи обещания.

 

- За туй, да пием! -

"Вино и жени"!

 

Раздавай карти,

пиколо безгрешен!

 

Раздавай смело -

грешните пари,

животът ни,

не ще направят лесен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...