Животът ми предложи четири посоки.
Окръжност, бездна. Слънце и Луна.
Небе, трева. Добро ли... зло ли...
И съвест будна. Но заспала суета.
Страдание и изгрев. Залез в радостта ми.
Смирение самотно. Ропот в тишина.
Посока вярна. Красота ли?!
Откъснат, всеки лъч тежи от нищета.
И градуси горещи насочват горестта ми
към южно слънце зад прибой в скали.
Любов разпалват. Страх стопяват
от най-далечните и ярки висини. ...