5 abr 2020, 23:34

Компас

1.8K 6 20

Животът ми предложи четири посоки.

Окръжност, бездна. Слънце и Луна.

Небе, трева. Добро ли... зло ли...

И съвест будна. Но заспала суета.

Страдание и изгрев. Залез в радостта ми.

Смирение самотно. Ропот в тишина.

Посока вярна. Красота ли?!

Откъснат, всеки лъч тежи от нищета.

И градуси горещи насочват горестта ми

към южно слънце зад прибой в скали.

Любов разпалват. Страх стопяват

от най-далечните и ярки висини.

Въртят се дните. Съвестта е пряма.

А смисълът спотайва се в греха.

Компас напомня ми без точна мяра

къде намирам се сега в света.

Предложи ми посоки, но в центъра останах.

И четири сезона неловко ме следят.

От четири урока познание да помня.

Душата ми компас е, по който да вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...