Компас
Животът ми предложи четири посоки.
Окръжност, бездна. Слънце и Луна.
Небе, трева. Добро ли... зло ли...
И съвест будна. Но заспала суета.
Страдание и изгрев. Залез в радостта ми.
Смирение самотно. Ропот в тишина.
Посока вярна. Красота ли?!
Откъснат, всеки лъч тежи от нищета.
И градуси горещи насочват горестта ми
към южно слънце зад прибой в скали.
Любов разпалват. Страх стопяват
от най-далечните и ярки висини.
Въртят се дните. Съвестта е пряма.
А смисълът спотайва се в греха.
Компас напомня ми без точна мяра
къде намирам се сега в света.
Предложи ми посоки, но в центъра останах.
И четири сезона неловко ме следят.
От четири урока познание да помня.
Душата ми компас е, по който да вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
