Компас
Животът ми предложи четири посоки.
Окръжност, бездна. Слънце и Луна.
Небе, трева. Добро ли... зло ли...
И съвест будна. Но заспала суета.
Страдание и изгрев. Залез в радостта ми.
Смирение самотно. Ропот в тишина.
Посока вярна. Красота ли?!
Откъснат, всеки лъч тежи от нищета.
И градуси горещи насочват горестта ми
към южно слънце зад прибой в скали.
Любов разпалват. Страх стопяват
от най-далечните и ярки висини.
Въртят се дните. Съвестта е пряма.
А смисълът спотайва се в греха.
Компас напомня ми без точна мяра
къде намирам се сега в света.
Предложи ми посоки, но в центъра останах.
И четири сезона неловко ме следят.
От четири урока познание да помня.
Душата ми компас е, по който да вървя.
© Цветето Б. All rights reserved.
