Ще счупя този мрак със трясък,
с ножове ще разрежа тежестта му...
Парчетата ще хвърля с ярост -
да чуя в най дълбокото как падат.
С годините зазидани мълчания
със грохот бентовете на страха ще смажат.
И ще потъне черното небе, удавено
в най-синия лазур на океана...
Ще дойдат силни, сини ветрове,
ще милват дълго плачещите клони...,
дордето топлите им шепи се разтворят
в гнезда от щастие за птиците напролет. ...