15 ago 2007, 21:31

Компютър

  Poesía
814 0 1
                Благодаря ти, мой компютъре,
                ти си ми като дясна ръка,
                ти за всичко информираш ме
                 и ме свързваш с всички точки на света.

                Благодаря ти, мой компютъре,
                връх си ти във технологията,
                за да мога да надмина себе си
                и развия се в идеологията.

                Ще намеря своята любов, чрез тебе.
                Ще се свържа аз със супер гадже.
                Ще си изнеса във сайта аз поезията
                и колажите, че и фотографиите даже.

               Някои могат да рекат, че аз съм фанатик,
               но ще оборя туй твърдение,
               в тоз напрегнат динамичен 21-ви век,
               аз просто съм добър информатик.

              С тебе правим ний живота по-щастлив,
              че четейки сайта във живота,
              да се разтоварят те от бремето
              и отхвърлят те на ежедневието хомота.

              Нека видят те изкуство писано от най-достойни хора,
              философията житейска върхова, епоси и фотографии.
              Ще зарадват те душата
              и ще падне цялата умора.
              
         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© БОРИС РАШЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така сме свикнали с тези компютри, че забравихме какво беше без тях!
    Добре е, че ги има!
    Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...