15 ago 2007, 21:31

Компютър

  Poesía
809 0 1
                Благодаря ти, мой компютъре,
                ти си ми като дясна ръка,
                ти за всичко информираш ме
                 и ме свързваш с всички точки на света.

                Благодаря ти, мой компютъре,
                връх си ти във технологията,
                за да мога да надмина себе си
                и развия се в идеологията.

                Ще намеря своята любов, чрез тебе.
                Ще се свържа аз със супер гадже.
                Ще си изнеса във сайта аз поезията
                и колажите, че и фотографиите даже.

               Някои могат да рекат, че аз съм фанатик,
               но ще оборя туй твърдение,
               в тоз напрегнат динамичен 21-ви век,
               аз просто съм добър информатик.

              С тебе правим ний живота по-щастлив,
              че четейки сайта във живота,
              да се разтоварят те от бремето
              и отхвърлят те на ежедневието хомота.

              Нека видят те изкуство писано от най-достойни хора,
              философията житейска върхова, епоси и фотографии.
              Ще зарадват те душата
              и ще падне цялата умора.
              
         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© БОРИС РАШЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така сме свикнали с тези компютри, че забравихме какво беше без тях!
    Добре е, че ги има!
    Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...