15.08.2007 г., 21:31

Компютър

811 0 1
                Благодаря ти, мой компютъре,
                ти си ми като дясна ръка,
                ти за всичко информираш ме
                 и ме свързваш с всички точки на света.

                Благодаря ти, мой компютъре,
                връх си ти във технологията,
                за да мога да надмина себе си
                и развия се в идеологията.

                Ще намеря своята любов, чрез тебе.
                Ще се свържа аз със супер гадже.
                Ще си изнеса във сайта аз поезията
                и колажите, че и фотографиите даже.

               Някои могат да рекат, че аз съм фанатик,
               но ще оборя туй твърдение,
               в тоз напрегнат динамичен 21-ви век,
               аз просто съм добър информатик.

              С тебе правим ний живота по-щастлив,
              че четейки сайта във живота,
              да се разтоварят те от бремето
              и отхвърлят те на ежедневието хомота.

              Нека видят те изкуство писано от най-достойни хора,
              философията житейска върхова, епоси и фотографии.
              Ще зарадват те душата
              и ще падне цялата умора.
              
         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© БОРИС РАШЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така сме свикнали с тези компютри, че забравихме какво беше без тях!
    Добре е, че ги има!
    Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...