Компютърна раздяла

Не може бледолик да киснеш само в спомена.

Да нямаш настояще и цел, нито една.

Да разлистваш само овехтялите страници

И да наливаш в празнотата още празнота.

Да говориш в настояще, а да мислиш в минало

Да задаваш въпрос, а отговора, вече овехтял

допълва чашата на бремето вече истинало,

сгъстява вакума в изстрадалата ти душа.

Остана само перушината от нашите крила

Събрахме мечтите ни в един балон голям.

И жарта раздухахме, но яви се само “Error”.