1 oct 2005, 16:27

Компютърна раздяла

  Poesía
981 0 0

Не може бледолик да киснеш само в спомена.

Да нямаш настояще и цел, нито една.

Да разлистваш само овехтялите страници

И да наливаш в празнотата още празнота.

 

Да говориш в настояще, а да мислиш в минало

Да задаваш въпрос, а отговора, вече овехтял

допълва чашата на бремето вече истинало,

сгъстява вакума в изстрадалата ти душа.

 

Остана само перушината от нашите крила

Събрахме мечтите ни в един балон голям.

И жарта раздухахме, но яви се само “Error”.

Аз сейфвах се “сама”,  ти още даунладваш.....сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...