1 окт. 2005 г., 16:27

Компютърна раздяла

983 0 0

Не може бледолик да киснеш само в спомена.

Да нямаш настояще и цел, нито една.

Да разлистваш само овехтялите страници

И да наливаш в празнотата още празнота.

 

Да говориш в настояще, а да мислиш в минало

Да задаваш въпрос, а отговора, вече овехтял

допълва чашата на бремето вече истинало,

сгъстява вакума в изстрадалата ти душа.

 

Остана само перушината от нашите крила

Събрахме мечтите ни в един балон голям.

И жарта раздухахме, но яви се само “Error”.

Аз сейфвах се “сама”,  ти още даунладваш.....сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...