1 окт. 2005 г., 16:27

Компютърна раздяла

982 0 0

Не може бледолик да киснеш само в спомена.

Да нямаш настояще и цел, нито една.

Да разлистваш само овехтялите страници

И да наливаш в празнотата още празнота.

 

Да говориш в настояще, а да мислиш в минало

Да задаваш въпрос, а отговора, вече овехтял

допълва чашата на бремето вече истинало,

сгъстява вакума в изстрадалата ти душа.

 

Остана само перушината от нашите крила

Събрахме мечтите ни в един балон голям.

И жарта раздухахме, но яви се само “Error”.

Аз сейфвах се “сама”,  ти още даунладваш.....сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...