Не може бледолик да киснеш само в спомена.
Да нямаш настояще и цел, нито една.
Да разлистваш само овехтялите страници
И да наливаш в празнотата още празнота.
Да говориш в настояще, а да мислиш в минало
Да задаваш въпрос, а отговора, вече овехтял
допълва чашата на бремето вече истинало,
сгъстява вакума в изстрадалата ти душа.
Остана само перушината от нашите крила
Събрахме мечтите ни в един балон голям.
И жарта раздухахме, но яви се само “Error”.
Аз сейфвах се “сама”, ти още даунладваш.....сам.