27 jun 2006, 21:12

КОМПЮТЪРНО ВРЕМЕ

  Poesía
885 0 6

КОМПЮТЪРНО ВРЕМЕ

Странно време...компютърно време...

Не се будим със изгрева златен –

Хипнотично в монитора взрени

Сме осъмнали в свят необхватен...

 

Цъка мишката лудо в ръката,

До изтъркана клавиатура,

Клипва, сейфва, ъпдейтва и смята,

Шифт и Алт надпреварват се щуро.

 

Разстоянията се стопяват,

В интернетното хиперпространство,

А клавишите жадно загряват

от възникнали чат-запознанства...

 

Търсим нещичко по-виртуално,

Със клепачи докрай вцепенени,

Ръкостискане – не е актуално,

тъй общуваме раздалечени.

 

Анонимно...със име прикрито...

Колко лесно е, щом е задочно.

Позабравиха вече очите,

Как към слънцето да се насочат...

 

То залязва сега...не усетих,

Зад компютъра зърнах случайно...

Умориха се вече ръцете

Цъкват с мишката думите тайни:

 

SHUT DOWN……………………

 

27.06.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Живко, това май е всеобща болест
  • Невероятно силно стихотворение!Улучи ме точно в десятката!Все едно че четеш мислите ми!
  • Много хубав стих и много е вярно всичко, което си казала! Поздрав!
  • Благодаря ви от сърце и интернетно стискам ви ръце
  • Много е актуално, но
    нищо не може да замести личния контакт.
    Поздрави за стиха ти.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...