27.06.2006 г., 21:12

КОМПЮТЪРНО ВРЕМЕ

883 0 6

КОМПЮТЪРНО ВРЕМЕ

Странно време...компютърно време...

Не се будим със изгрева златен –

Хипнотично в монитора взрени

Сме осъмнали в свят необхватен...

 

Цъка мишката лудо в ръката,

До изтъркана клавиатура,

Клипва, сейфва, ъпдейтва и смята,

Шифт и Алт надпреварват се щуро.

 

Разстоянията се стопяват,

В интернетното хиперпространство,

А клавишите жадно загряват

от възникнали чат-запознанства...

 

Търсим нещичко по-виртуално,

Със клепачи докрай вцепенени,

Ръкостискане – не е актуално,

тъй общуваме раздалечени.

 

Анонимно...със име прикрито...

Колко лесно е, щом е задочно.

Позабравиха вече очите,

Как към слънцето да се насочат...

 

То залязва сега...не усетих,

Зад компютъра зърнах случайно...

Умориха се вече ръцете

Цъкват с мишката думите тайни:

 

SHUT DOWN……………………

 

27.06.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Живко, това май е всеобща болест
  • Невероятно силно стихотворение!Улучи ме точно в десятката!Все едно че четеш мислите ми!
  • Много хубав стих и много е вярно всичко, което си казала! Поздрав!
  • Благодаря ви от сърце и интернетно стискам ви ръце
  • Много е актуално, но
    нищо не може да замести личния контакт.
    Поздрави за стиха ти.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...