27 июн. 2006 г., 21:12

КОМПЮТЪРНО ВРЕМЕ

889 0 6

КОМПЮТЪРНО ВРЕМЕ

Странно време...компютърно време...

Не се будим със изгрева златен –

Хипнотично в монитора взрени

Сме осъмнали в свят необхватен...

 

Цъка мишката лудо в ръката,

До изтъркана клавиатура,

Клипва, сейфва, ъпдейтва и смята,

Шифт и Алт надпреварват се щуро.

 

Разстоянията се стопяват,

В интернетното хиперпространство,

А клавишите жадно загряват

от възникнали чат-запознанства...

 

Търсим нещичко по-виртуално,

Със клепачи докрай вцепенени,

Ръкостискане – не е актуално,

тъй общуваме раздалечени.

 

Анонимно...със име прикрито...

Колко лесно е, щом е задочно.

Позабравиха вече очите,

Как към слънцето да се насочат...

 

То залязва сега...не усетих,

Зад компютъра зърнах случайно...

Умориха се вече ръцете

Цъкват с мишката думите тайни:

 

SHUT DOWN……………………

 

27.06.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Живко, това май е всеобща болест
  • Невероятно силно стихотворение!Улучи ме точно в десятката!Все едно че четеш мислите ми!
  • Много хубав стих и много е вярно всичко, което си казала! Поздрав!
  • Благодаря ви от сърце и интернетно стискам ви ръце
  • Много е актуално, но
    нищо не може да замести личния контакт.
    Поздрави за стиха ти.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...