25 may 2017, 23:46

Комшийки

  Poesía » Otra
739 1 12

                  Две оперени комшийки,

                  стари булки заралийки.

                  Там на мрежата се спрели,

                   разговор един повели:

 

                   "Да си жива, здрава, Данка,

                   все си хубава, засмяна.

                   (Ти проклета пепелянка,

                   грозотия във премяна.)

 

                   И на теб сполай ти, Рума,

                   все добра и все сърдечна.

                   (Да те тръшне скоро чума,

                   подла вещице всевечна.)

 

                   И мъжът ти е къщовник,

                   а децата – тъй разбрани.

                   (Кат' събрани от съновник,

                   цяла къща наркомани.)

 

                   Ох, за пример сте, Румяна,

                   подредени и изпрани.

                   (Диво стадо от балкана,

                   двора пълен със казани)"

 

                   Две наконтени комшийки,

                   стари булки заралийки.

                   Там на синора не спорят,

                   но очите им говорят.

              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Представям си Мутафова и Лолова ( на млади години) как биха изиграли тези роли!!!
  • Благодаря ви за коментарите и милите думи приятели!!!Сърдечни поздрави на всички!!!Безкрайно се радвам че ви има!!!
  • Е, пак успя да ме усмихнеш! Имах нужда от нещо такова. Благодаря ти, Хари! Ако знаехме какви мисли се въртят зад маските с фалшиви усмивки щяхме да се обърнем и да избягаме с 200
  • Ама си ги обрисувал едни такива, хубави, тези комшийки, Хари! Харесах хумора, който така умело си вложил!
  • Ех, че готини комшийки – заралийки мераклийки! Чудесен купон си спретнал, Хари! Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...