25.05.2017 г., 23:46

Комшийки

738 1 12

                  Две оперени комшийки,

                  стари булки заралийки.

                  Там на мрежата се спрели,

                   разговор един повели:

 

                   "Да си жива, здрава, Данка,

                   все си хубава, засмяна.

                   (Ти проклета пепелянка,

                   грозотия във премяна.)

 

                   И на теб сполай ти, Рума,

                   все добра и все сърдечна.

                   (Да те тръшне скоро чума,

                   подла вещице всевечна.)

 

                   И мъжът ти е къщовник,

                   а децата – тъй разбрани.

                   (Кат' събрани от съновник,

                   цяла къща наркомани.)

 

                   Ох, за пример сте, Румяна,

                   подредени и изпрани.

                   (Диво стадо от балкана,

                   двора пълен със казани)"

 

                   Две наконтени комшийки,

                   стари булки заралийки.

                   Там на синора не спорят,

                   но очите им говорят.

              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Представям си Мутафова и Лолова ( на млади години) как биха изиграли тези роли!!!
  • Благодаря ви за коментарите и милите думи приятели!!!Сърдечни поздрави на всички!!!Безкрайно се радвам че ви има!!!
  • Е, пак успя да ме усмихнеш! Имах нужда от нещо такова. Благодаря ти, Хари! Ако знаехме какви мисли се въртят зад маските с фалшиви усмивки щяхме да се обърнем и да избягаме с 200
  • Ама си ги обрисувал едни такива, хубави, тези комшийки, Хари! Харесах хумора, който така умело си вложил!
  • Ех, че готини комшийки – заралийки мераклийки! Чудесен купон си спретнал, Хари! Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...